Готова ли е България за еврото? Този, разбира се, важен въпрос е позакъснял с 20-ина години. Всъщност, колкото и парадоксално да звучи, България е част от еврозоната още от преди самото нейното създаване. Причината е във валутният ни борд и трайното и безусловно фиксиране на паритет между българският лев и германската марка през 1997 година. От тогава, българският лев практически не съществува, а е само едно алтернативно име, нещо като местен аватар, за немската марка, а в последствие и за еврото. Заедно с това, от тогава, България реално и не разполага със своя монетарна политика.
Паричната маса в обръщение може да бъде само толкова колкото са и резервите на БНБ в евро/долар, коментира Ради Иванов, дипломат и икономист пред БГНЕС.
Според него, на разположение на правителствата е само бюджетната политика, при това силно ограничена, в рамките на минимални бюджетни дефицити. Колкото и невероятно да изглежда, българският валутен борд е най-дълго просъществувалият такъв в света, а вероятно, и най-доброто ни колективно постижение в последните 30, а и повече години. По закон, той ще остане във сила, със същият паритет лев/евро до самото ни влизане в еврозоната, когато и да е то.
Трябва ли да чакаме да настигнем по доходи средните нива на ЕС за да въведем официално еврото?
Според икономическата теория за оптималните монетарни зони на Мъндел (които са в основата на еврозоната) , са необходими определени фактори за да могат различни страни да имат обща валута:
Мобилност на труда, на капиталите и на цените (на стоки, труд и услуги)
Механизъм за "бюджетни" трансфери към региони/страни със специфичен риск/проблем.
Съвместимост на бизнес циклите между страните. (Растеж/стагнация/инфлация/дефлация...)
Високо ниво на търговска интеграция (страните да търгуват основно помежду си)
Синхрон в макроикономическите политики между страните. Контрол върху дефицитите.
По отношение на приемането на еврото и от изброените теоритични фактори, България и еврозоната отговарят на всички. По някои от тях дори, нивото на икономическа интеграция с еврозоната ни е по-високо отколкото на държави които отдавна са вече част от еврото. Не съществува нито теоритично, нито практично специфично условие по отношение на нивото на доходите. И това е така заради наличието на мобилност в самата зона, както на труда, така и на стоките и капиталите. Въпреки че не е специфичен критерий, анализът на относителното "богатство" на държавата - кандидат е, все пак, интересен. Ако приемем че Брутният вътрешен продукт на глава от населението в изравнена покупателна способност е оптималният измерител на реалната конвергенция, към 2020 г. България е на около 55% от средното ниво на ЕС. За сравнение, през 2007 година сме били на 27%. Може да очакваме че до 2024 година, когато се очаква да приемем еврото, ще достигнем нива над 60%.
На такива, сходни, нива са се присъединили към еврото и държави като Словакия, Литва, Латвия.
Влизането на България в еврото, няма да има инфлационен ефект върху цените. Това не се е случило в нито една друга страна, нито една... няма причина да се случи и в България. Цените в България отдавна се "фиксират" спрямо еврото и неговият роден аватар - лева. Ако има повече инфлация, а такава в идните години вероятно ще има, тя ще се дължи на съвсем други фактори - със или без еврото.
Влизането на България в еврото няма да има негативно влияние и върху ръста на заплатите. Точно обратното, ако се съди от опита на други страни, като Естония, Словакия, Словения или Кипър, се наблюдава ускорен ръст на реалните работни заплати. С други думи, членството в еврозоната ще бъде фактор за по-бърза реална конвергенция на българската икономика спрямо европейската.
Бързото влизане на България в еврозоната е невероятен шанс, който днешните и утрешни български политици, независимо от техните боричкания и формални идеологически матрици, не трябва да пропиляват. Еврото ще направи България като държава по-силна, по-стабилна и по-богата. Дали и огромното мнозинство българи да извлекат ползи от това? Много вероятно да, но това зависи само от управленските качества на българските политици.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Стартът на търговията със SpaceX даде тласък на Wall Street в последния ден от седмицата
Кадър на деня за 12 юни
Rolex вдига глобалните цени на златните си часовници
Рекордни премии на Мондиал 2026: Световният шампион ще спечели 50 млн. долара
Френският стартъп Mistral AI води преговори за набиране на около 3 млрд. евро
„Стара планина холд“ разпределя дивидент в размер на 3,34 млн. евро
Традиции, вярвания и забрани за църковния празник на 13 юни
Времето в събота, 13 юни: Дъждът спира, вълнението на морето е 2-3 бала
Причини защо се будим в 3 ч. сутринта
Предупредителни знаци за загуба на слуха, които повечето хора игнорират
Среднощна вкуснотия за Мондиал 2026: Рецепта за сандвич с кашкавал
Венера в квадрат с Хирон носи промяна за 3 зодии от 13 юни 2026
ВИДЕО: Южна Корея – Чехия
ВИДЕО: Мексико – Южна Африка
САЩ разгроми Парагвай с 4:1 на Световното първенство
Историческо! Канада спечели първа точка на Световно първенство
Канада – Босна и Херцеговина 1:1
Ще има ли бомбастичен трансфер? Янев реши за Десподов
Нумерологична прогноза за 13 юни
Мексиканска салца
Новолуние в Близнаци на 15 юни: Търсим радостта, но показваме и талантите си
Таро карта за 13 юни, събота
Дневен хороскоп за 13 юни, събота
30 цитата на Уейн Дайър, които ще направят деня ви по-добър
Глобите за телефон зад волана не работят
Глобиха няколко фирми за бързи кредити
Евростат: Eдва 41% от родните фирми залагат на онлайн присъствие
Европейска държава въвежда режим на тока заради електромобилите
ЕЦБ: Дръжте кеш у дома за кризи
Китай: Чужди разузнавания шпионират с костенурки и риби
Учени дават обяснение на странен шум, който милиони хора по света чуват късно вечер
Опровергано: Пирамидата в Индонезия не е толкова стара, колкото се твърдеше
SpaceX излиза на борсата с най-голямото първично публично предлагане в историята
Астрономи са напът да разрешат мистерията на „малките червени точки“
Рядка акула-гоблин бе заснета на изумителна дълбочина в океана
Рекордна жега може да повтори катастрофата от 1877 г. и да погуби 4% от населението на Земята